Paul McCartney дебютира директно на върха на класация за албуми в Обединеното кралство с новия си студиен запис „The Boys of Dungeon Lane“. Това е неговият 20-и солов албум, с който славният музикант продължава историята си като най-успешния артист на всички времена с общо 24 албума, достигали до първото място в британския чарт (включително с The Beatles и Wings).
С този успех той официално затвърждава рекорда си за най-успешния изпълнител с най-много албуми №1 във Великобритания, и общо 24-ият му албум на върха в Official Charts. Пълната равносметка на неговите 24 лидерски позиции изглежда така:
15 албума с The Beatles („Please Please Me“ (1963), „With The Beatles“ (1963), „A Hard Day's Night“ (1964), „Beatles For Sale“ (1964), „Help!“ (1965), „Rubber Soul“ (1965), „Revolver“ (1966), „Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band“ (1967), „The Beatles“ (1968), „Abbey Road“ (1969), „Let It Be“ (1970), антологиите „Red Album“ (1962–1966) (1973), „Blue Album“ (1967–1970) (1973), „Live at the BBC“ (1994), „1“ (2000).
6 албума като напълно самостоятелен артист („McCartney II“ (1980), „Tug Of War“ (1982), „Give My Regards To Broad Street“ (1984), „Flowers In The Dirt“ (1989), „McCartney III“ (2020), и „The Boys of Dungeon Lane“ (2026))
2 албума с групата Wings („Band on the Run“ (1973) и „Venus and Mars“ (1975))
1 албум в дует със съпругата му Linda McCartney („Ram“ (1971))
Новият „The Boys of Dungeon Lane“ е копродуциран от McCartney и Andrew Watt (работил изключително успешно с Elton John, Stevie Wonder, Rolling Stones, Eddie Vedder, Iggy Pop, Ozzy Osbourne и др.) и може да се нарече интроспективен - силно личен и разказва за детството на Paul в следвоенен Ливърпул, младостта, приятелствата, както и за ранните му приключения с John Lennon и George Harrison, и времето преди The Beatles да променят завинаги поп културата. А в песента „Home to Us“ участва Ringo Starr (барабани и вокали).
