Кръстовден е! Ето какво повелява традицията за празника

Кръстовден е! Ето какво повелява традицията за празника
14 Септември 2020

На 14 септември българската православна църква се прекланя пред кръста, на който е разпънат Исус Христос. В народните вярвания денят се нарича Кръстовден и се смята, че всички молитви ще се сбъднат.

Имен ден празнуват всички, носещи имената: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.

Според църковното предание света Елена, майката на император Константин Велики, била ревностна християнка. Тя се отправила към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен. Два века по-рано той бил затрупан от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчали с успех. Намерили пещерата в която бил погребан Христос. Намерили и три кръста. Кой от тях е Христовият разбрали, като докоснали до него наскоро починал човек и той възкръснал. Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст полага в главната Йерусалимска църква. След време над пещерата на гроба Господен построили храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г.

На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.

Смята се, че в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко откровено желание. Според народния обичай този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. На 14 септември деня и нощта се кръстосват, а температурите започват да се понижават. Както на Симеоновден, така и на Кръстовден в някои български краища се поставя началото на есенната оран и сеитба; с празника започва и гроздоберът. В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, на които се правят курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.

Прочетете още