Днес се навършват 177 години от рождението на Христо Ботев. В родния му град Калофер още вчера започнаха тържествата в почит на поета и революционер. Стотици калоферци и гости на града се включиха в празненствата в неделя. Сред тях бе председателят на Народното събание Наталия Киселова, която каза, че "Ботев е жив и ще продължи да живее, докато ни има като нация".
"За нас Ботев е човек, символ на това как за каузата, за целта ти се отказваш от всичко и даваш живота си. Така че Ботев е жив, защото е кауза. Жив е, защото ние го поддържаме жив, жив е, защото ние имаме желание да е жив и да спазваме неговите цели и идеали", заяви още тя.
Киселова разгледа част от Националния музей "Христо Ботев" в Калофер, а след това беше гост на музикално-поетичен спектакъл "Жив е той, жив е…", подготвен специално от ученици от Средно училище "Христо Ботев" в града.
"За мен е много голямо вълнението, че съм днес с вас, защото това е част от мен. Майка ми е от Осетеново и е завършила тук гимназия "Христо Ботев". Майка ми и баща ми са се запознали в Калофер", разказа на учениците Киселова и добави: "Стремежът на Ботьо Петков да обучи сина си е стремеж, който всеки родител има за своите деца. Грижите, които майката полага, след като бащата си отива, показват нейната сила на работлива жена, която се справя сама с трудностите. Затова вашият най-именит съгражданин, за който не само България, но и целият свят знае, ни дава повод за гордост".
"Знаещият човек може. Може да промени както себе си, така и света около себе си. Във вашите ръце е възможността да промените собствения си град и нашата България", обърна се към децата отправи и Ася Николова, директор на Национален музей "Христо Ботев".
Киселова, кметът на Калофер Драгомир Баев и други официални гости се включиха и в поклонението пред паметната плоча на Ботев, която е разположена до възрожденския храм "Св. Богородица". Бяха поднесени венци и цветя, а тържествено слово произнесе кметът на град Калофер.
Той разказа още и за храма "Света Богородица", на чиято източна страна около 1820 г. е съществувал малък манастир с три стаи, населяван от хилендарски монаси от Света гора. По-късно на северозападната му страна се изгражда килийно училище с помощта на Васил Априлов и калоферските търговци от Одеса. "Тук е и аязмото, което в онези години е съществувало в този си вид с колони и сводове. Няма как на такова сакрално място да не се роди един гений - Христо Ботев", допълни още кметът на Калофер.
Именно в една от стаите на това училище, където е преподавал баща му, на 6 януари 1848 г. се ражда Христо Ботев
По-късно самият той става учител в бесарабското българско село Задунаевка, след което поема учителското място от своя баща в родния му Калофер.
От края на 1867 г. е в Румъния (Букурещ и Браила), където се включва в живота на българската революционна общност. Издава в. „Дума на българските емигранти“ (1871 г.), заедно с Любен Каравелов списва в. „Свобода“ (от февруари 1873 г. в. „Независимост“ (1872), издава в. „Будилник“ (1 май-1 юни 1873 г.), в. „Знаме“ (8 декември 1874-14 септември 1875 г.) - печатен орган на Българския революционен централен комитет (БРЦК). От август 1874 г. е член на Временния централен комитет, а от 1875 г. на Българския революционен комитет. Включва се в подготовката на Априлското въстание (1876 г.). Организира чета от 200 души, с която завзема австрийския параход „Радецки“ и на 29 май 1876 г. (17 май ст. ст.) при с. Козлодуй слиза на българския бряг на р. Дунав, откъдето се отправя към Стара планина. След тежки боеве с редовната турска армия, черкези и башибозуци е прострелян на 1 юни 1876 г. (20 май ст. ст.) на връх Камарата в местността Околчица във Врачанския балкан. По традиция всяка година 2 юни се отбелязва като Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.
Днес, на рождената дата на Ботев, в родния му град тържествата продължават с поклонение пред паметника на майката на поета, митинг поклонение и полагане на гирлянда на славата пред монумента на Ботев.
