След Лазаровден и Цветница, дните до Великден носят в себе си дълбок смисъл и припомнят последната седмица от дните на Христос.
В народната представа природата се възражда за нов живот. Това своеобразно възкръсване се преплита с християнството. С тази седмица приключва най-строгият пост – великденският.
Смята се, че по време на страстната седмица, когато свещите ни не угасват, душите на нашите близки се ориентират по пламъка, за да слязат при нас за 40 дни, защото това е време, когато вратата между нашия и техния свят е отворена.
Всеки ден от Страстната седмица християните наричат Велик. По традиция в първия ден от седмицата в българския дом започва голямо Великденско почистване - на дома, на градинките, за да се посрещне предстоящия празник подобаващо.
Велики четвъртък крие много символика. На този ден предците ни не са работели, а извършвали много обреди, най-важният от който е боядисването на яйцата за Великден. Първото винаги е червено, като символ на Христовата кръв. С него се прави кръстче на челата на дечицата в къщата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се слага пред иконата на Св. Богородица. Първото червено яйце остава там, чак до следващия Великден, за да носи здраве, радост и щастие на семейството.
Следващото яйце също е червено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ, или на другия ден. Останалите яйца се боядисват в различни цветове.
