Знаем, че хубава музика се прави и днес, но защо изпитваме такава привързаност към песните, които сме слушали в тийнейджърските си години? Въпреки че се кефиш на онова ново парче, което изкара любимата ти група или изпълнител, не може да се мери с любимата ти песен като беше на 15. Музиката се е променила драстично в сравнение с хитовете от преди, но не това е причината да получаваш прилив на носталгия всеки път като чуеш любимо старо парче.
Изследователи са разкрили доказателства, които сочат, че мозъкът ни ни свързва с музиката, която сме слушали като тийнейджъри по-силно отколкото някога ще ни свърже с нещо, което сме или някога ще слушаме като вече пораснали индивиди. И тази връзка няма да отслабне през годините. С други думи - музикална носталгия. Тази непропорционална сила над нашите емоции е невронна команда и без значение дали вкусът ти към музика се е променил, никога няма ти писнат песните, които си слушал докато си бил юноша.
Музиката е вторият най-силен катализатор на емоции след любовта. Музиката, която харесваме, стимулира отделянето на допамин, серотонин, окситоцин и др. в мозъка и това ни кара да се чувстваме добре. Както знаем, при тийнейджърите тези чувства са засилени. А когато правим невронни връзки с някоя песен, създаваме силна следа за спомени, която се затвърждава с повишената емоционалност, за което имаме да благодарим отчасти на излишъка от пубертетни хормони на растежа. Точно тези хормони казват на мозъка ни, че всичко е супер важно - особено песните от саундтрака на живота ни.
